„ВИНО”
Николай Николаевич Ушаков (1899-1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВИНО
Аз знам,
това е трудна радост,
не лекомислена игра,
от лозе гроздовете сладост
да стиснеш с чакаща ръка.
Мълчи виното.
Дните стинат
сред мрачни изби лозов дар,
плодът горещ, в сироп преминал,
избухва
със златиста жар.
Винотърговците – бъбривци,
досадно чакат вино вън.
Но аз писател търпелив съм,
за думите ще търся звън.
С безмълвни прелести ги пълня,
в мазето ми да са мечта.
Мълчанието щом е дълго,
по-качествена е речта.
Ударения
ВИНО
Аз зна́м, това́ е тру́дна ра́дост,
не лекоми́слена игра́,
от ло́зе гро́здовете сла́дост
да сти́снеш с ча́кашта ръка́.
Мълчи́ вино́то. Дни́те сти́нат
сред мра́чни и́зби ло́зов да́р,
плодъ́т горе́шт, в сиро́п преми́нал,
избу́хва със злати́ста жа́р.
Винотърго́вците – бъбри́вци,
доса́дно ча́кат ви́но въ́н.
Но а́з писа́тел търпели́в съм,
за ду́мите ште тъ́рся звъ́н.
С безмъ́лвни пре́лести ги пъ́лня,
в мазе́то ми да са мечта́.
Мълча́нието што́м е дъ́лго,
по-ка́чествена е речта́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Ушаков
ВИНО
Г. В. Шелейховскому
Я знаю,
трудная отрада,
не легкомысленный покой,
густые грозди винограда
давить упорною рукой.
Вино молчит.
А годы лягут
в угрюмом погребе, как дым,
пока сироп горячих ягод
не вспыхнет
жаром золотым.
Виноторговцы – те болтливы,
от них кружится голова.
Но я, писатель терпеливый,
храню, как музыку, слова.
Я научился их звучанье
копить в подвале и беречь.
Чем продолжительней молчанье,
тем удивительнее речь.
1926 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Николай Николаевич Ушаков е роден на 25 май/6 юни 1899 г. в гр. Ростов, Ярославска губерния. Завършил е (1924 г.) юридическия факултет при Киевския институт за народно стопанство. Публикува поезия от 1923 г. Автор е на стихосбирките „Весна Республики” (1927 г.), „Сказанье старых времён” (1931 г.), „Горячий цех” (1933 г.), „Календарь” (1933 г.), „Мир для нас” (1935 г.), „Путешествия” (1940 г.), „Новые путешествия” (1948 г.), „Свежий вечер” (1955 г.), „Веснодворец” (1962 г.), „Теодолит” (1967 г.), „Я рифмы не боюсь глагольной” (1970 г.), „75” (1971 г.), „Мои глаза” (1972 г.), „Мой век” (1973 г.), „Якоря Земли” (1974 г.), „В пути” (1981 г.), „Мастерская” (1983 г.); на книгите с проза и публицистика „Узнаю тебя, жизнь!” (1958 г.), „Повесть быстротекущих лет” (1960 г.), „Вдоль горячего асфальта” (1965 г.), „Состязание в поэзии” (1969 г.) и др. Носител е на високи държавни отличия. Умира на 17 ноември 1973 г. в гр. Киев.